Стадион

 

Стадионът бил украсен с мраморни стели с Хермес, божествениия покровител на филипополските игри. Пловдивски Археологически музейСтадионът бил украсен с мраморни стели с Хермес, божествениия покровител на филипополските игри. Пловдивски Археологически музей

Лесно е да си представите шума на нервната тълпа от 30 000 зрители, които си пробиват път до специално обозначените места на филата (градската общност), към която принадлежат. Богатите търговци и земевладелците, пристигали специално за зрелището от именията си извън града, и се разполагали на разкошни седалки, украсени с лъвски лапи. Когато императорът гледал игрите, както станало с Каракала и Елагабал, той и антуражът му заемали най-добрите места - в ложата над засводения коридор в средата на сфендоната (полукръглата част на стадиона).

 

На арената било също толкова оживено. Имперските администратори, натоварени с организацията на игрите, се занимавали с последните подготовки преди състезанието. Агонотетът (ръководителят на събитието) си бъбрел със сенаторите и градските съветници, докато наум съчинявал какво да напише на възпоменателния надпис, които щял да постави на форума след края на игрите.

Атлетите били нервни. Местни и чужди състезатели от градове като Енос, Сарди и Синопе слушали последните съвети на опитните си треньори.