Хората

 

Пиедестал с пожелание за късмет от улицата при Източната порта. Когато бил непокътнат, на него имало статуяПиедестал с пожелание за късмет от улицата при Източната порта. Когато бил непокътнат, на него имало статуя

Днес думата плебей е обидна. В римската епоха обаче плебеите били просто свободни хора без граждански права. Много от тях движели икономиката, като управлявали дребни магазини, работилници или имения. Да бъдеш богат и плебей било напълно възможно, и много предприемчиви хора от тази прослойка живеели охолно. По-амбициозните дори успявали да влязат в съсловието на куриалите.

Смятани за "средната класа" на античността, куриалите били заможни граждани и имали правото да се занимават с делата на своя град. Те заемали важните постове в градската администрация - позиции, които през I-II в. предлагали възможност за придобиване на още богатства и престиж. Когато империята започнала да се разпада и икономиката започнала да се задъхва, да бъдеш куриал станало неприятно. Когато градовете започнали да страдат от хроничен недостиг на средства, администраторите били принудени да плащат от собствените си кесии за обществените разноски. Император Константин (306-337) направил нещата още по-лоши - той обявил административните длъжности за наследствени. В резултат, много куриали се разорили и станали плебеи.

През V в. кризата станала толкова дълбока, че много заможни плебеи били насила заставяни да работят в администрацията.

На върха на пирамидата били сенаторите. В случая с Филипопол, те предпочитали да живеят в разкошните си вили извън града. Всъщност, сенаторите от Тракия толкова се привързали към провинциалния си живот, че рядко пътували до Рим за заседанията на Сената. Сенаторите на практика били провинциална аристокрация, съсловие, съставено и от стари тракийски аристократични родове, и от имигранти.