Хората

 

Златни огърлици, носени някога от заможни жителки на Филипопол, II в., Пловдивски Археологически музейЗлатни огърлици, носени някога от заможни жителки на Филипопол, II в., Пловдивски Археологически музей

Нищо, разбира се, не можело да спре идването на славяните през VI-VII в. Масовото преселение променило завинаги демографията на Балканите. В началото, славяните се заселвали извън градовете, но скоро и те станали граждани.

Жителите на Филипопол били разделени и по своята класа.

Робите били в основата на социалната пирамида, макар че броят им в провинция Тракия никога не е бил толкова голям, колкото в античните Гърция и Рим. Причината е историческа. В предримското тракийско общество, робите обикновено били военнопленници и търговията с човешки същества не била особено развита. Вместо това, тракийските царе властвали над свободни дребни земеделци и занаятчии. С идването на римляните робството станало по-разпространено. Евтиният труд бил от изключително значение за големите занаятчийски работилници и имения, които произвеждали за имперския пазар. Дори градът притежавал роби, които изпълнявали тежки задачи като почистването на канализацията или поддръжката на улиците.

Някои от робите били освобождавани от своите господари. Това обаче не означавало пълна независимост, защото т.нар. либертини и цялото им потомство оставали задължени на бившите си господари. През IV в. освобождаването на роби било насърчавано, но зависимостта на либертините си останала.

Животът обаче бил много по-разнообразен, и случаите с Тит Елий Ефросин и човек на име Вер го показват. И двамата били либертини на императора, и били във Филипопол в края на II в., за да се грижат за финансите на града.