Хората

 

Надгробен надпис на гладиатора Феропс, поставен от жена му Секунда, II-III в. Пловдивски Археологически музейНадгробен надпис на гладиатора Феропс, поставен от жена му Секунда, II-III в. Пловдивски Археологически музей

Римляните започнали да се заселват във Филипопол скоро след анексирането на града. Няколко ветерани, родени в Италия, получили държавна земя в околностите на града при съвременното село Браниполе. Това било част от имперската политика. Според нея, в новозавладените територии били заселвани хора, които са верни на империята и са готови да я защитават в случай на опасност.

Тактиката проработила. Второто поколение на заселниците - те всички носели презимето Флавий - вече заемало най-високите позиции в администрацията на Филипопол.

Римляните не били първите чужденци, които нарекли Филипопол свой дом. Гърците пристигнали векове по-рано и продължили да прииждат и през римската ера, основно от Мала Азия. Те били толкова много, че гръцкият станал официален език на Филипопол.

Във Филипопол живеели и юдеи. Годината на пристигането им е неизвестна, но през II в. те вече били достатъчно, за да построят голяма синагога в престижен квартал. Общността им оцеляла при варварските нашествия и анти-юдейските закони, чак до края на VI в.

Варварите не само нападали града. Те се и заселвали край него. През III-IV в. империята често се справяла с пришълците с оригинална тактика - контролирано заселване. През този период групи готи, карпи, сармати, парти и сарацини получили разрешение да се установят в провинция Тракия. Някои от тях несъмнено попаднали във Филипопол. Имперските власти обаче се притеснявали, че неизбежният физически контакт ще "замърси" кръвта на римските граждани, и обявила смесените бракове за незаконни - мярка, която имала съмнителен ефект.