Хората

 

 

Детайл от статуя на високопоставен гражданин на Филипопол, Пловдивски Археологически музейДетайл от статуя на високопоставен гражданин на Филипопол, Пловдивски Археологически музей

В този щастлив ден обаче Публий Вирдий Юлиан не можел да предвиди бъдещето на синовете си. Да, Бес се издигнал. Той станал тракарх, председател на Съюза на тракийските градове, и неокорос, служител в храма на императорския култ - позиция, която била много по-престижна, отколкото звучи днес. Но златоустият Публий Вирдий Юлиан Син не извадил късмет. Този умел оратор починал млад. Статуята му, поставена посмъртно в театъра, била слабо утешение за скърбящото семейство.

Стотици хиляди хора живели и умирали в римски Филипопол. Повечето от тях ще останат завинаги анонимни. Имената на идентифицираните - обществени личности, спортисти, жреци, ветерани и техните семейства - са познати от надписи по надгробни паметници, постаменти за статуи, посветителни релефи на божества.

Вирдиите са може би най-добре документираният филипополски род. Досега са били идентифицирани четири поколения Вирдии, живели през II-III в.

Друг такъв род са Мунациите. Тази фамилия вероятно живеела още по-добре от Вирдиите. Тя можела да си позволи надписани места в театъра, а някой си Гней Мунаций дарил мраморни основи за колони на градския форум. За разлика от Вирдиите, Мунациите били пришълци. Те били разклонение на известната плебейска фамилия от Рим, което се заселило във Филипопол през първата половина на II в. и се захванало с администрация или търговия.

Филипопол от I-VI в. бил космополитен град. Мнозинството от обитателите му, както и жителите на околните села, били траки. През вековете повечето от тях преминали през процес на елинизация и романизация - научили гръцки, приели римски имена и се борели за място в имперската търговия или администрация. Много местни момчета постъпили в армията и онези от тях, които оцелели изтощителната и дълга служба, се завръщали у дома, носейки със себе си чуждестранни навици и често - с чуждестранни жени. Но дори и през IV в., траките помнели корените си. Светилищата на старите тракийски божества продължавали да привличат поклонници. А основните достойнства на една млада дама от Филипопол, която била сгодена за високопоставен администратор в Гърция, били не само богатството на семейството й, но й нейните гени - тя била издънка на династията на одриските царе.