Хората

 

Мраморна глава от Филипопол, Пловдивски археологически музейМраморна глава от Филипопол, Пловдивски археологически музей

Полегнал на ложето, със сребърна купа вино в ръка, Публий Вирдий Юлиан огледал сътрапезниците си. Ето ги двамата му синове, вече големи мъже, и неговите приятели, и неговите колеги. Всички те празнували важно събитие. По-рано през деня в театъра на Филипопол те, и много други, присъствали на официалното откриване на статуята на Публий Вирдий Юлиан.

Публий Вирдий Юлиан, потомък на богат тракийски род, бил щастлив. Родът на Вирдиите преживявал добре от поне век насам, печелейки от търговия, производство и земеделие. Животът на Публий Вирдий Юлиан обаче бил различен. Той постъпил в армията, издигнал се като офицер и след като се върнал в родния Филипопол, започнал обществена кариера. Трудът му дал резултат. Публий Вирдий Юлиан бил избран за агонотет, служител, отговарящ отговарял за организацията на игрите в чест на император Каракала (198-217). Събитието било едно от най-популярните в градския календар и за заслугите си Публий Вирдий Юлиан получил статуя в театъра. И ако питали Публий Вирдий Юлиан - а в този ден го питали често - той смятал, че скулпторът си е свършил работата добре, съвършено пресъздавайки и най-малката къдрица на косата му, и най-дребната гънка на тогата му.

Надписът също бил хубав. Написан на гръцки, той започвал с най-голямото постижение в живота на Публий Вирдий Юлиан, неговите синове: "Статуя на Публий Вирдий Юлиан, баща на двама трибуни...". То си било за хвалене. Публий Вирдий Юлиан Син и Публий Вирдий Юлиан Бас напреднали в армията, като достигнали пост на трибуни, най-високия възможен за мъжете от конническото съсловие, към което принадлежало семейството. Само хора от сенаторски род можели да стават генерали.