Животът

 

Бронзов балсамарий (съд за благовония) с изображение на африканско момче, II в., Пловдивски Археологически музейБронзов балсамарий с изображение на африканско момче, II в., Пловдивски Археологически музей

Империята се променяла - променял се и Филипопол. Нарасналата опасност от варварска атака и нестабилните граници накарали властите да укрепят града. През късната античност, Филипопол станал седалище на военния командир на цяла провинция Тракия, и към пъстрото оживление по улиците му се прибавили лицата на войниците.

Християнството донесло друга голяма промяна в живота на града. Постепенно празниците на старите богове, игрите и театралните представления били забранени. Неделната литургия станала основното събитие на седмицата. Клюките за актьорите и техните буйства по кръчмите били изместени от модерните спорове за същността на християнството и дали несторианството било ерес или не. Някои теми, разбира се, продължавали да вълнуват хората: клюките от императорския дворец; мълвата за ново варварско нашествие; растящите цени и увеличаващия се брой дребни и средни земеделци и занаятчии, които ставали все по-зависими от своите господари. По-късно тези т.нар. колони щели да се превърнат в основата на феодалното общество.

Но това, че Филипопол станал част от Източната Римска империя след разделението от края на IV в., било добро за града. Тази част на империята все още продължавала да контролира важните източни търговски пътища и била достатъчно стабилна да осигури вътрешната и външна търговия.

Средновековието обаче наближавало, за да промени живота на античния град завинаги. Измервателната маса с нейните внимателно изработени мерки, щяла да лежи, забравена и неизползвана сред развалините на основната търговска част, очаквайки деня, в който отново да бъде намерена и да хвърли светлина върху отдавна отминали времена, хората и страсти.