Животът

 

Филипополска монета с портрета на император Елагабал (218-222), Пловдивски Археологически музейФилипополска монета с портрета на император Елагабал (218-222), Пловдивски Археологически музей

Филипопол и икономиката му неизбежно били повлияни от хиперинфлацията, която почти съсипала финансите на империята по време на т.нар. Криза на III в. Парите започнали да губят стойността си, когато в стремежа да задържат изплъзващата се власт мнозина императори увеличили броя на войниците и техните заплати. Кризата стигнала дотам, че държавата започнала да събира данъците в натура и бартерът се станал норма. Това, заедно с варварските нашествия и войните между генералите, които се опитвали да се доберат до властта, дестабилизирало тежко вътрешната търговия. Шокът никога не бил изцяло преодолян дори когато в края на III в. настъпила относителна стабилност.

Животът във Филипопол, разбира се, не се изчерпвал само с търговията. В него актьори, поети, гладиатори и професионални атлети показвали своите умения. Имало лекари, имперски наместници и чиновници, имало жреци и магьосници, архитекти и инженери, и дори козметици.

Всички те били заети с постоянна дейност, която следвала ритъма на деня и на нощта, и годишните празници на различните божества. Спортни и гладиаторски игри, театрални представления и дългоочакваните посещения на императорите и техните свити забавлявали тълпите.

От средата на III в. насетне, варварски нашествия, въстания и вътрешни междуособици често карали жиивота във Филипопол да замре. Понякога градът напълно замлъквал - с разрушени стени и опожарени жилища, с улици, пълни с руини и с телата на граждани, избити от нашествениците.

Но хората винаги се връщали във Филипопол и продължавали да живеят и работят в него.