Животът

 

Най-богатите жители на Филипопол можели да позволят най-скъпите вещи, които се продавали на пазарите на империята. Пловдивски Археологически музейНай-богатите жители на Филипопол можели да позволят най-скъпите вещи, които се продавали на пазарите на империята. Пловдивски Археологически музей

За разлика от други части на империята, местното земеделие било слабо повлияно от установяването на римската власт. Почти никаква земя от провинция Тракия не била експроприирана, за да стане владение на императора или военен лагер. Местните селски общини запазили относителната си икономическа и социална независимост. Много от производителите продавали директно на пазара.

Местните занаятчии, особено онези, които произвеждали ексклузивни и скъпи стоки, се борели със силната конкуренция на вносните луксозни стоки. Още от I в., богатите жители на Филипопол охотно купували изящни бронзови лампи от Италия и стъклени съдове от Сирия, екзотични парфюми и фини копринени дрехи, и средиземноморско вино, маслини и зехтин.

Филипопол жужал от гласовете на хора, които се пазарели на форума, основното търговско средище, и по околните улици. По-големи тълпи се събирали около обществените бани и чешмите, във и около кръчмите. Последните били толкова много, че техните собственици - подобно на много други занаятчии и търговци от града - имали собствена гилдия.

Тези гласове говорели много езици. Бакалите и търговците на "дребни и вехти предмети", които според един запазен надпис били преселници от Мала Азия, се придържали към родния си гръцки език. Гръцкият бил официалният език на римския Филипопол, и бил използван във всекидневното общуване, администрацията, съчиняването на официални надписи. Ветераните и техните потомци, администраторите и всички, които искали да минат за висша класа, говорели и латински. Всъщност, дори най-скромният трак, който идвал в града от някое от околните села, за да продаде или да купи нещо, можел да общува на имперските езици - резултат от вековете съжителство и живот в голямата държава.