Животът

Кутия за лекарства и медицински инструменти на лекар от Филипопол, Пловдивски Археологически музейКутия за лекарства и медицински инструменти на лекар от Филипопол, Пловдивски Археологически музей

Разположен в плодородната Тракийска низина, на брега на плавателната тогава Хеброс (Марица), градът бил център на търговия и производство, и гладен потребител на всякакви стоки - всекидневни и луксозни, местни и вносни. Властта също била наясно със значението на търговията за живота във Филипопол. Градът получил правото да сече собствени монети още по времето на Флавиите (69-96), а до II в. търговията не била облагана с данъци.

Във и около града, керамични работилници собственост на траки или гръцки преселници от Мала Азия бълвали керемиди и тухли за строящите се обществени и частни сгради, тръби за водопроводите, лампи за осветление, гърнета за готвене. По-предприемчивите произвеждали по-скъпата, луксозна червена глазирана керамика. Някои дори опитвали да имитират модерната тера сигилата - скъпа керамика с фини релефи по повърхността, която от своя страна имитирала още по-скъпите купи и кани от метал.

Ковачите също били заети, произвеждайки всичко, което може да дойде на ума - от гвоздеи и ножове до бронзови лампи и декоративни игли. Вонящи от веществата за обработка на кожата, кожарските работилници осигурявали кожа на обущарите. Каменоделци и скулптори превръщали базалтови и мраморни блокове в колони, статуи, самохвални надписи и надгробни паметници. Майстори на мозайки правели парченца стъклена смалта и ги вграждали в изящните мозайки, украсяващи подовете на частни резиденции, обществени бани, и по-късно, църкви. Златари старателно изработвали фини златни и сребърни огърлици, пръстени и обици.

В града на лодки и каруци, пристигали зърно, зеленчуци, плодове, месо, вино, мед, дървен материал и вълна от богатата равнина и близките Родопи. Много от тези стоки били от своя страна изнасяни, защото римският имперски пазар бил голям и ентусиазиран.