Историята

 

Фрагмент от подовата мозайка на Епископската базилика на Филипопол, Пловдивски Археологически музейФрагмент от подовата мозайка на Епископската базилика на Филипопол, Пловдивски Археологически музей

Но животът ставал по-тежък. Филипопол бил разрушен от хуните на Атила през 441-442 г. и от готите на Теодорих Страбон през 471 г. Местната икономика тежко пострадала. В търсене на решение, император Анастасий I (491-518) облекчил данъците, които се изисквали от провинция Тракия, и възстановил много укрепления. Градското управление на Филипопол било реформирано - начело на градския съвет застанал градският епископ. В съвета влизали и неколцина куриали и едри земевладелци, една от основните им задачи била да подсигуряват снабдяването на града със зърно.

Император Юстиниан (527-565) продължил строежа на крепости срещу варварите, според Прокопий Кесарийски във Филипопол "било поправено това, което липсвало или било разрушено". Юстиниан обаче лишил града и от последните остатъци от автономия. Градският съвет бил разпуснат, а функциите му минали в ръцете на съвет, председателстван от градския епископ. Влиянието на едрите земевладелци по въпросите за градските дела нараснало.

Филипопол бил готов - донякъде - за нашествията на новите народи, които идвали от север. Сред тях се откроявали две групи - славяните, които се заселили на Балканите през VI-VII в., и прабългарите, които нахлули в Тракия за пръв път през VI в. Двата народа щели да създадат нова държава, България.

Римски Филипопол от своя страна по това време приключвал трансформацията си в средновековен град - град, който през следващите векове Византия и България щели да си оспорват. Но това е друга история.