Историята

 

Керамични лампи за осветление от Филипополис, III-IV в., Пловдивски Археологически музейКерамични лампи за осветление от Филипополис, III-IV в., Пловдивски Археологически музей

Диоклециан се оттеглил от властта през 305 г., действие, което отключило вътрешна война между шестимата претенденти за трона. Константин I (306-337) се наложил - и донесъл нови промени. През 330 г. Бизантиум станал столица под името Константинопол и за пръв път в историята си Филипопол се оказал близо до сърцето на велика империя. Но имало още. Градовете обеднявали, затова Константин задължил градските съветници и занаятчиите да предават професиите си на своите деца. Обществото било допълнително разделено на висша класа (хонестиорес), която се занимавала с местното управление, администрацията и едрите бизнеси, и на нисша класа (хумилиорес). В Източната Римска империя разделението останало в сила до VII в. Съюзът на тракийските градове продължил да заседава, макар че се превърнал от религиозна - в административна организация, и постепенно станал посредник между града и императора.

Основите на феодалното общество били положени и античността навлязла в последните си години.

Относителният мир, на който се наслаждавала тази част на империята през IV в., приключил през 376 г., когато вестготи, алани, сармати и други варвари нападнали Балканите. През 378 г. опасно близо до Филипопол, император Валенс (364-378) бил разгромен и убит от готите в битката при Адрианопол. Смутните времена се завърнали. Под управлението на император Теодосий I (379-395) християнството станало официалната държавна религия, а империята била завинаги разделена на западна част със столица Рим, и източна със столица Константинопол. Филипопол, разбираемо, бил част от последната.

Колко несигурни се чувствали гражданите на Филипопол по това време може да види по красноречиво свидетелство - гърне с 8 кг медни монети, което било заровено в града в края на IV-началото на V в.