Историята

 

Надписи на градските фили на Филипопол по седалките на театъраНадписи на градските фили на Филипопол по седалките на театъра

Благодатните времена на II в. били понякога засенчвани от събития като Маркоманските нашествия от 160-те и т.нар. Аврелианова чума, вероятно епидемия от дребна или едра шарка.

Трети век бил време на промени и трудности. През 212 г. император Каракала (198-217) дал пълно гражданство на свободните мъже в империята. Промяната вероятно била посрещната със смесени чувства. Гражданството означавало безплатен хляб от държавата и възможност да се включиш в по-добре платените легиони. Но то означавало и плащане на данъци. Няколко години по-късно, вероятно заради посещение на император Елагабал (218-222), Филипопол получил престижната титла неокор, град, в който има официален храм на култа към императора. Тридесет години по-късно, Филипопол бил обявен за колония, най-високият възможен ранг за град в стриктното административно деление на империята.

Но времената били лоши. Императорите се сменяли често, предизвиквайки хаос в държавата и финансите й. Върлували Чумата на Киприян (вероятно епидемия на едра шарка) и варвари. През 251 г. готите на Книва съсипали Филипопол, убивайки хиляди граждани. Слабата икономика и растящата инфлация проточили възстановяването на Филипопол. Цялата империя се тресяла. Положението се стабилизирало едва при управлението на Аврелиан (270-275) и Диоклециан (284-305).

Управлението на Диоклециан било повратен момент в историята на империята - и в историята на Филипопол. Императорът наложил общ поголовен и поземлен данък и ново административно деление. Филипопол станал столица на новата провинция Тракия, но бил подчинен на управителя на диоцез Тракия, който резидирал в Бизантиум. Градската автономия била ограничена, като императорът поел грижата за градските укрепления. Държавните преследвания на християни кулминирали през 304-305 г., и 37 граждани на Филипопол станали мъченици за вярата си.