Историята

 

 

Херакъл и император Каракала са изобразени като равни на тази украса за колесница. Пловдивски Археологически музейХеракъл и император Каракала са изобразени като равни на тази украса за колесница. Пловдивски Археологически музей

Римското управление предизвикало много промени във Филипопол. Градът бил преименуван на Тримонциум, Градът на трите хълма, но новото име не се задържало и скоро Филипопол се върнал в употреба. Няколко години след анексирането бил построен пътят Виа Диагоналис, който свързвал Босфора и Централна Европа, а в града бил установен култът към императора. Ветерани, търговци и администратори от Апенините пристигнали и се заселили в града. Филипопол бил разделен на фили, общности обединяващи жителите на Филипопол в зависимост от това в коя част на града и принадлежащите му територии живеели. В провинцията бил създаден императорски домен (имение), но местните занаятчии и земевладелци били оставени намира. Тракийските аристократи се присъединили към съсловието на сенаторите и получили римско гражданство и правото да участват в управлението. Обикновените траки не били граждани, но останали свободни, припечелвайки хляба си като занаятчии, дребни търговци и селяни. Всеки от тях можел да стане римски гражданин, ако издържи дългата служба в помощните части на римската армия. 

Веднъж установили контрол над Филипопол, императорите положили усилия да спечелят симпатиите на жителите му. Император Домициан (81-96) разрешил града да сече свои монети "независимо", и така стимулирал търговията и местното самочувствие. Той или друг управник от династията на Флавиите (69-96) дал на Филипопол ранг на цивитас - град със собствен пазар и самоуправление. Така, запазвайки част от своята независимост, Филипопол бил управляван от градски съвет и народно събрание. Градът не бил столица на провинция Тракия - тази роля била дадена на Перинт - но бил достатъчно важен да бъде седалище на Койнон тон Тракон, Съюзът на тракийските градове. Организацията нямала политическа или управляваща функция, а се грижела за култа на императора и организирала гладиаторски и спортни игри в чест на владетеля.

Римски Филипопол бил град, който говорел гръцки. Това бил официалният език, и бил използван в администрацията, при сеченето на монети и в частни дела като съчиняването на посветителни или надгробни надписи. Латинският бил използван заедно с гръцкия само в изключително важни случаи, като надписи, отбелязващи посещение на императора или построяване на сграда в негова чест.