Историята

 

Филипополска монета от края на I в., с богиня, закрилница на града, Пловдивски Археологически музейФилипополска монета от края на I в., с богиня, закрилница на града, Пловдивски Археологически музей

Филипопол станал част от Римската империя през 45 г.сл.Хр. и останал в нея до края на античността. Но тази съдбоносна промяна не се случила изведнъж. Присъединяването на Филипопол към империята било дълъг процес.

Той започнал още през III в.пр.Хр., когато младата и амбициозна Римска Република започнала да се меси на Балканите. През 168 г.пр.Хр. Македония била подчинена. Гърция я последвала през 146 г.пр.Хр. Траките, чиито племена населявали Балканите от хилядолетия, били следващите в римския завоевателен план. Римляните мъдро редували откритите бойни действия с тактиката "разделяй и владей". Те умело използвали едни племена срещу техните събратя, като някъде печелели приятели, а другаде воювали с врагове, само за да се обърнат срещу приятелите си, когато са се разправили с враговете. Макар и многобройни, траките били прословути със своята независимост и не успели да създадат антиримски съюз, и така улеснили задачата на римляните.

През I в.пр.Хр. по-голямата част от земите на траките била още свободна. Някои техни царе дори се съюзили с понтийския цар Митридат VI (120-63), най-големият враг на Рим по това време. Това провокирало кампанията от 72 г.пр.Хр., когато проконсулът на Македония, Марк Теренций Варон Лукул, нахлул дълбоко в Тракия. Филипопол бил един от градовете, които той завладял след жестока битка.

С Лукул римляните стъпили на Черно море за пръв път и подчинили гръцките градове по неговия бряг. Траките обаче не се укротили. Когато след убийството на Цезар през 44 г.пр.Хр. в Рим избухнала гражданска война, тракийските владетели с охота се включили в битките, като понякога сменяли страната или се сражавали едновременно за двете партии.