Боговете

 

Църквата Църквата "Св. Св. Константин и Елена" е наследник на най-стария християнски храм в Пловдив, основан в началото на IV в.

За броени десетилетия, Филипопол се прочул сред християнския свят. По това време и духовници, и обикновени хора спорели дали възгледите на презвитер Арий, че Божият Син е подчинен на Бог Отец и Светия Дух, са ерес или не. През 325 г. Вселенският събор в Никея обявил арианството за ерес, но то не изгубило популярност. Затова през 343 г. в Сердика (днес София) се събрал църковен събор, който отново заклеймил арианството. За огромно раздразнение на делегатите му, по същото време във Филипопол на анти-събор се събрали 76 епископа, които подкрепяли арианството.

Филипопол заемал важно място в църковната йерархия на Източната Римска империя. През V в. той бил църковна митрополия на провинция Тракия Секунда. Църквата, в която служили митрополитите, била открита край булевард "Мария Луиза" в Пловдив. Източно от нея са открити две други църкви, едната е Малката базилика с хубави мозаечни подове.

На Джендем тепе са открити следи от голяма ранно-християнска базилика на мястото на храма на Аполон Кендризос. Както навсякъде другаде в империята, когато било възможно, християните строяли църкви върху основите на езически храмове. А когато това не можело да стане, “нечестивите” сгради и статуи били разрушавани. Смята се, че релефът на Антиной бил сполетян от същата съдба. Той бил изкъртен от фасадата на стадиона и счупен, лицето на младежа било изчегъртано и останките от релефа били изхвърлени.