Боговете

 

Оброчна плочка с божества-пришълци от Гърция - Зевс и Хера. Пловдивски Археологически музейОброчна плочка с божества-пришълци от Гърция - Зевс и Хера. Пловдивски Археологически музей

Слабо известно е, че най-голямата и стара антична синагога на Балканите е в Пловдив. Открита през 1981 г., тя имала апсида, два кораба, голям двор и водоснабдяване за банята за ритуално очистване, и се намирала в един от най-богатите квартали на Филипопол. Археолозите открили мозаечни подове, покриващи 650 кв.м, сред които се откроява майсторско изображение на менора, седемраменен светилник. Строителни надписи, изписани с мозайка, разкриват имената на дарителите - Йозеф, който носел и римското име Космиан, и Исаак, с римско име Елий. Синагогата била построена през II в. и разрушена при готското опустошение от 251 г. В края на века била възстановена и старият мозаечен под бил заменен с нов, макар и не толкова хубав. След поредно разрушение в началото на V в., вероятно в резултат от анти-еврейската държавна политика, синагогата отново била построена, но била изоставена завинаги в края на VI в., по време на славянското нашествие на Балканите. Сградата не може да бъде посетена, на нейното място е построен жилищен блок.

Според легендите, Филипопол имал свой християнски епископ още през I в. Според други истории, по време на антихристиянските гонения на император Диоклециан (284-305) 37 филипополски християни били убити заради вярата си. Това се случило вероятно през 304 г. при портата в крепостната стена, известна сега като Хисар капия. Мъчениците и днес са почитани от източно-православните и католиците в България. Археолозите смятат, че вече са открили първото светилище на 37-те филипополски мъченици - мартириум с мозаечен под, край пътя за Константинопол.

През 313 г. император Константин I (306-337) "разрешил" християнството, а император Теодосий I (379-395) го превърнал в единствената държавна религия, забранил езически обичаи като Олимпийските игри и заповядал разрушаването на важни езически храмове и светилища.