Боговете

 

Филипополска монета с портрета на император Елагабал (218-222), който смятал себе си за Слънцето и заменил Аполон като покровител на града. Пловдивски Археологически музейФилипополска монета с портрета на император Елагабал (218-222), който смятал себе си за Слънцето и заменил Аполон като покровител на града. Пловдивски Археологически музей

От Октавиан Август (63 г.пр.Хр.-14 г.сл.Хр.) насетне римските императори и техните близки роднини били смятани за божествени. Императорите били обект на специален култ с церемонии, жреци и храмове, и държавата го използвала, за да утвърждава властта си в новозавладените и често бунтовни територии. Първата статуя на обожествен император във Филипопол - на Веспасиан (69-79) - била поставена на форума през 77-79 г. По време на управлението на Хадриан в града бил назначен специален жрец на императорския култ. А ексцентричният император Елагабал (218-222), който вярвал, че е Слънцето, дори дал на Филипопол престижната титла "неокор", град, който има правото да поддържа специален храм на императора.

Антиной обаче бил първият обикновен човек, обявен официално за бог.

Но слуховете били слухове, а заповедите на императора били заповеди на императора. Съветът на тракийските градове, който отговарял и за императорския култ, се подчинил. В памет на Антиной били организирани възпоменателни игри, а във фасадата на стадиона била вградена мраморна плочка, изобразяваща мъртвия като божество. По-късно императорът изпратил във Филипопол статуя на Антиной, която съветът послушно поставил на обществено място и отсякъл възпоменателна емисия монети с нейното изображение. Но когато Хадриан умрял, култът към Антиной бързо бил забравен.

Този интересен епизод от религиозния живот на Филипопол бил възкресен през 1974 г., когато счупеният и повреден релеф на обожествения Антиной бил открит край античния стадион. Релефът сега е в Археологическия музей на Пловдив.

Римската империя била изключително толерантна към различните религии, единственото й изискване било на култа към императора да се отделя нужното внимание. Това обяснява защо юдеите и ранните християни, които се прекланяли пред само един бог, страдали толкова много под римска власт. В общи линии обаче всеки бил свободен да се моли на когото предпочита. В резултат различни култове и религиозни идеи процъфтявали, разпространявали се, смесвали се и взаимно си влияели. Филипопол не бил изключение.