Боговете

 

Релеф на Антиной, обожественият любимец на император Хадриан, Пловдивски Археологически музейРелеф на Антиной, обожественият любимец на император Хадриан, Пловдивски Археологически музей

През 131 г. в Съюза на тракийските градове, съветът на градовете от римската провинция Тракия, който резидирал във Филипопол и отговарял за връзките с императора, пристигнало обезпокоително писмо. Император Хадриан (117-138) информирал всички градове, че на 30 октомври 130 г. неговият най-добър приятел, младият и красив Антиной, случайно се удавил в Нил.  Императорът наложил държавен траур, обявил мъртвия младеж за божество и наредил на градовете да го почетат подобаващо.

Жителите на Филипопол отдавна били чули слуховете за смъртта на Антиной. Разпространявана от източни търговци, мълвата твърдяла, че гибелта на Антиной няма нищо общо със случайно удавяне. Според нея, императорът се разболял фатално, докато пътувал по Нил. Магьосниците, които били най-близките му съветници, обявили, че единствено човешка жертва ще спаси живота му. Антиной се пожертвал - или бил принуден да се пожертва - и бил хвърлен в гладните води на реката.

Всички знаели, че и Хадриан и Антиной били любовници, древногръцка практика, възродена от императора, който бил почитател на елинската култура. Затова мъката на Хадриан, който според историка Елий Спартиан "плакал като жена", била обяснима. Никой обаче не можел да проумее защо Антиной бил обявен за бог.