Епископска базилика


В дните на своя разцвет, епископската базилика била гледка, която би зарадвала всеки епископ.

Катедралата била разделена на три кораба, обособени с мраморни колонади, и имала апсида и голям атриум (открит двор) с портици. Фрески (от които за съжаление са запазени само фрагменти) покривали стените й. Презбитерият (нисък подиум където епископът и висшето духовенство седели по време на служба), бил с под от мраморни плочки.

Базиликата била украсена с изящни мозайки с геометрични мотиви и символични вечни възли; с вази, от които извирала водата на вечния живот; със зашеметяваща колекция от птици, раннохристиянски символ на праведните души. Площта й била толкова голяма – археолозите открили около 700 кв.м мозайки в два пласта от V и VI в. - и крайните срокове били толкова стриктни, че за подовите мозайки били наети два екипа от майстори, които работели заедно. Разликата в маниера им на работа още била ясно видима, когато мозайките били разкопани през 1983-1985 г.

Епископската базилика била подходящо място за високия статус на духовниците във Филипопол. Когато Четвъртия Вселенски събор се събрал в Халкедон през 451 г., едно от решенията му било да затвърди утвърдената от практиката митрополитска позиция на Филипопол. От IV-VI в. са известни имената на седем митрополити на Филипопол, Силван е един от тях. 

За съжаление, катедралата не съществувала дълго. VI в. бил изключително бурен, а сградата се намирала в равнината. Базиликата била разрушена и изоставена вероятно през 577 г., когато 100 000 славяни нахлули на Балканите. През средновековието местните жители използвали останките й като готов строителен материал.