Епископска базилика


Първият били еретиците. Филипопол бил крепост на арианите, които вярвали, че Синът Божи е подчинен, а не равен на Светия Отец и на Светия Дух. Арианите тук били толкова много, че когато през 343 г. в Сердика (днес София) църковните водачи от цялата империя се събрали и заклеймили учението им като ерес, във Филипопол бил свикан алтернативен събор. На него присъствали 76 епископи ариани, председателствал самият епископ на Филипопол. Жителите на града запазили слабостта си към ересите и по-късно, и през средновековието Филипопол станал център на павликянството.

Вторият проблем през IV в. бил недостигът на места за молитва. Църквите били малко, затова някои богати хора предоставяли разкошните си жилища като места за молитви. Археолозите подозират, че сградата "Ейрене" е била едно от тях.

Докато Силван бил във Филипопол, постепенно започнали да се строят църкви. Ние, разбира се, не знаем дали точно Силван е бил движещата сила зад започналото строителство. Сигурното е, че в края на IV-началото на V в. във Филипопол се появили няколко забележителни базилики.

В източната част на града в равнината били построени три църкви, които делели пространство с голямата синагога. Днес археолозите предполагат, че тази част от града била нещо като свещен квартал на християнски Филипопол. Фактът, че епископската базилика е тук, придава достоверност на хипотезата.

Епископската базилика на Филипопол била най-голямата църква в града и една от най-големите в земите на днешна България от този период. Вероятно е построена на мястото на по-стара сграда с подобен план, която заемала пространството на две инсули (карета, определени от четири улици, които се пресичат под прав ъгъл).