Епископска базилика

 

Фрагмент от мозаечния под на Епископската базилика, Пловдивски Археологически музейФрагмент от мозаечния под на Епископската базилика, Пловдивски Археологически музей

Кога: V-VI в.

Дължина: 86 м

Ширина: 39 м

Къде: между бул. "Мария Луиза" и католическата катедрала "Св. Лудвиг"


Епископ Силван си отивал и всеки мъж, жена и дете, които нямали нещо по-важно за вършене, се трупали по улиците и се опитали да го видят за последно. Познавали го едва от три години, но знаели, че епископът е изключителен човек.

Силван, пише неговият съвременник Сократ Схоластик в "Църковна история", бил философ, но религиозната му страст се оказала по-силна. Силван прегърнал монашеството с такава отдаденост, че за броени години привлякъл вниманието на Атик (406-425/426), епископ на Константинопол, и бил изпратен във Филипопол като градски епископ и митрополит на няколко съседни църковни общини.

Но изтощен от аскетичния си живот, Силван трудно понасял суровия тракийски климат. Той помолил епископ Атик за ново назначение, и го получил. Силван бил изпратен в Троада, Мала Азия, където извършил толкова чудеса, че след смъртта си бил обявен за светец.

Сократ Схоластик не споменава нищо за чудеса, извършени от Силван във Филипопол. Тригодишният му престой в града обаче трябва да е бил зает. От векове, Филипопол бил важен център на християнството. Общност на християни се появила тук още през I в., ръководена от епископ на име Ерм или Хермий. При управлението на Диоклециан (284-305) 37 филипополски християни били убити заради вярата си.

Но дори след като християнството станало официална религия през 313 г., местната общност имала проблеми.