Източна порта

Релефът на здравеносните божества е открит при Източната порта, храмът им вероятно е бил наблизо. Пловдивски Археологически музей Релефът на здравеносните божества е открит при Източната порта, храмът им вероятно е бил наблизо. Пловдивски Археологически музей

Всичко около портата показвало нейното значение. Към нея водела най-широката и изящно украсена градска улица. Покрита с големи сиенитови блокове и широка повече от 13 м, улицата била единствената в града с нормални тротоари, вместо с обичайните каменни бордюри. От двете й страни се редяли сгради с изящни портици в коринтски стил. За какво са служели сградите, е още спорно - може да са били казарми, военна болница, или нещо друго.

Трафикът тук бил оживен. Живеещите извън крепостните стени се смесвали със селяни, отишли на пазар, и с пътешественици, идващи от големия мост над Марица, който водел до Виа Диагоналис. Храмът на Здравеносните божества продължава да привлича богомолци. Когато християнството се наложило, потокът от поклонници се пренасочил към мартириона на 37-те филипополски мъченици извън крепостните стени, на пътя между Източната порта и моста.

Повечето минавали оттук пеша, но някои пътували с каруци и колесници. През годините, колелата им издълбали коловози в настилката. Следите са видими и днес на разкопаната част от Източната порта.

Комплексът около портата бил открит и разкопан през 1970-те. През вековете, които минали от неговото изоставяне до откриването му, много архитектурни фрагменти били отнесени и преизползвани от жителите на великия град. Надписът на Марк Аврелий например бил открит вграден в една от джамиите, построени по времето на османците.