Укрепителна система

 

Южна кръгла кула в крепостната стена, Трихълмието, III в.Южна кръгла кула в крепостната стена, Трихълмието, III в.

Деций отново прекосил Стара планина. Книва знаел, че императорът планира да нападне готите по пътя им обратно към дома. Въпреки това, вождът на готите решил да остане в Тракия. Най-богатият от градовете на провинцията бил близо, и част от неговата армия, която прекосила Дунава самостоятелно и пропуснала и провала при Никополис, и успеха при Берое, вече го обсаждала и чакала заповеди.

Градът, разбира се, бил Филипопол.

Книва заповядал атака на могъщите крепостни стени.

Докато готите обсаждали Филипопол, жителите на града се вълнували какво ще донесе бъдещето. Стените били здрави, защото били строени в доброто старо време на Марк Аврелий (161-180), а и зад тях имало армия. Тя пристигнала, водена от Тит Юлий Приск, управител на Македония и имперски легат на Тракия, който се надявал, че ще успее да помогне на Деций при Берое, но при Филипопол разбрал, че е закъснял.

Приск дал всичко от себе си, за да защити града, но готите надделели. Те пробили защитата, нахлули във Филипопол и го подложили на сеч и огън. Опустошението било толкова голямо, че оставило плътен черен слой от пепел и разрушения в стратиграфията на града.

Приск оцелял в клането. Обявил се за васал на Книва и му обещал помощ срещу Деций, искайки в замяна трона на империята. Книва се съгласил и побързал на север за решителен сблъсък с Деций. Битката при Абритус (днес Разград) била съдбоносна. Деций загинал, загинал и неговият син и наследник. Приск се обявил за император. Сенатът в Рим обаче бил на друго мнение и го обявил за държавен враг. Скоро и Приск умрял, а Книва изчезнал от хрониките. По-нататъшната му съдба е загадка.