Смъртта

 

В античността, формата на саркофазите имитирала тази на храм. Капак на саркофаг от лапидариума на Пловдивския Археологически музейВ античността, формата на саркофазите имитирала тази на храм. Капак на саркофаг от лапидариума на Пловдивския Археологически музей

Влиянието вървяло в две посоки. Във Филипопол има много надгробни камъни, украсени едновременно с изображения на Бога-конник и на погребално угощение, сякаш покойникът е искал да се застрахова и в смъртта.

Християнството наложило общ погребален ритуал - всички мъртви били полагани в земята, с крака на изток. Обичайно гробовете били покривани с тухли, но по-богатите строяли малки гробници и ги украсявали с фрески, които символично пресъздавали блаженството на Рая. Една от най-забележителните гробници на Филипопол и България, макар и отдавна ограбена, беше открита през 2012 г. В тази семейна гробница от началото на IV в. е запазена единствената в страната фреска с възкресението на Лазар.

Гробовете и гробниците показват и как се е променяла икономиката на града и на империята. Западният некропол е добър пример. През благополучните II-III в., заможните хора били погребвани в скъпи и добре построени гробници от тухли и хоросан. В несигурния IV в. гробниците станали по-скромни, и изградени от останки от по-ранни сгради.

Спадналата популярност на надгробните могили сред тракийските аристократи може да се обясни с промяна в икономиката и обществото. Робството никога не било особено развито в Тракия, затова аристократите вероятно използвали безплатния труд на подчинените им хора за скъпо начинание като насипването на могила. През 212 г. обаче император Каракала (198-217) дал римско гражданство на всички свободни мъже в империята. Аристократите изгубили влиянието си върху по-бедните траки и се отказали от могилите. Икономическата криза след готското нашествие от 251 г. вероятно също изиграла роля за постепенното отмиране на обичая.