Смъртта

 

Надгробен паметник със сцена Надгробен паметник със сцена

Най-големият некропол на Филипопол бил западно от града и се променял по същата логика. Той се появил в края на I в.сл.Хр. между хълмовете, известни сега като Бунарджик и Джендем тепе. По време на разцвета от II в. и първата половина на III в. градът се разширявал, а некрополът се разраствал все по на запад, около подножието на Джендем тепе. Хората вероятно смятали местността за свещена, защото на върха на хълма бил храмът на Аполон Кендризос. В смутните времена от втората половина на III в. и през IV в. градът се смалил, и гробището тръгнало на изток, докато стигнало западната крепостна стена при Сахат тепе. В края на IV в. западният некропол бил изоставен.

Последният градски некропол се намирал на север, на отсрещния бряг на Марица. Досега от него са разкрити няколко надгробни могили и други погребални съоръжения. Животът на некропола съвпада с просперитета от II-III в.

Смъртта разкрива много не само за живота на градовете, но и за обитателите им. Едно от тях е етническият произход на обитателите на Филипопол. Траките обикновено били кремирани и погребвани в могила. Телата на гръцките и италийски заселници били полагани под надгробен камък или в каменен саркофаг. Разбира се, с времето и с промяната в живота, ритуалите започнали да се променят. Под влияние на римската цивилизация, богатите траки заменили надгробните могили с надгробни камъни и саркофази. И все пак, те дълго запазили обичая да изгарят мъртвите си и често поставяли Тракийския бог-конник на надгробните си плочи. В надгробен контекст, конникът символизирал божеството, в което щял да се превърне мъртвият. Римляните и гърците използвали друго изображение със същото значение - те изобразявали покойния по време на пиршество.