Смъртта

 

Части от златен венец, погребан със собственика си в околностите на Пловдив през II в., Пловдивски Археологически музейЧасти от златен венец, погребан със собственика си в околностите на Пловдив през II в., Пловдивски Археологически музейЧасти от златен венец, погребан със собственика си в околностите на Пловдив през II в., Пловдивски Археологически музейЧасти от златен венец, погребан със собственика си в околностите на Пловдив през II в., Пловдивски Археологически музей

Мъжът бил мъртъв, а семейството и приятелите му се радвали. Покойникът бил тракийски аристократ, след смъртта си щял да се превърне в полубожество и да изкара останалата част от вечността в блаженство. И така, усмихната и пееща, погребалната процесия съпроводила тялото на мъртвия извън Филипопол до погребалната клада източно от града. Личните вещи на покойния били поставени върху него, за да му служат и в отвъдното. Сред тях имало бронзов светилник и бронзови съдове внос от Италия, стъклени фиали, копия, накити и съдове от злато и сребро, златен венец. Добавили и шлем-маска от сребро и желязо, която повтаряла силните черти на покойния. Направили възлияния с вино, и запалили кладата от дърво, плът и метал. Когато пламъците угаснали, положили пепелта и деформираните от горещината предмети в малка гробница, която се намирала на няколко метра встрани. През следващите дни натрупали могила върху гробницата и нейния обитател.

Не знаем как се е казвал покойникът или кога е починал. Погребението вероятно било извършено в средата или втората половина на I в.сл.Хр. Сигурното е, че този древен покойник не бил сам в смъртта. През следващите два века в могилата над него били погребани още няколко души, които вероятно били част от семейството му. Траките имали обичая да погребват близките си в по-стари надгробни могили.