Градът

Театърът на римски Пловдив. В края на VI в. античният град в равнината бил изоставенТеатърът на римски Пловдив. В края на VI в. античният град в равнината бил изоставен
Но варварите все пак стигнали портите на Филипопол - през 251 г. Разрушението, което предизвикали, оставило дебел слой пепел, все още видим при разкопки. Градът скоро се вдигнал от пепелищата. Мащабните възстановителни дейности засегнали целия град - улиците, обществените и частни сгради, крепостната стена. Източната част на града се обособила като квартал на заможните, които живеели в просторни перистилни резиденции. Обикновените хора живеели южно от форума.

Вълненията и трансформациите на античното общество и икономика през III в. се отразили и на Филипопол. Лицето на града се променило. Въпреки всички опити за възстановяване, градът никога не възвърнал изцяло блясъка отпреди 251 г. Строителството било по-лошокачествено, и части от по-старите сгради - колони, мраморни камъни и дори олтари - били преизползвани в по-новите строежи. Дори триумфалната арка на Хадриан не била пощадена. Тя била вградена в новата крепостна стена, и на практика се превърнала в Източната порта на града.Театърът на римски Пловдив. В края на VI в. античният град в равнината бил изоставен.

Обликът на града се променил още повече през IV в., когато християнството станало официална религия. В крак с времето, езическите светилища били превърнати в църкви. В края на IV и началото на V в. паството се увеличавало, и започнало строителство на нови църкви. Местата за обществени забавления, театърът, стадионът и обществените бани постепенно били изоставени. В средата на V в. акведуктите били разрушени и течащата вода в града спряла.

През V-VII в., докато варварските нашествия продължавали, гражданите постепенно изоставили града в низината. Прекалено трудно било да го защитават. Те отново потърсили сигурността на трите хълма, където започнала историята на римския Филипопол.