Градът

 

Хисар капия, ПловдивХисар капия, Пловдив

Близо век след установяването на римската власт във Филипопол, две божества се появили в небето над него. Летейки над зелената Тракийска низина, притисната между Родопите и Хемус (днес Стара планина), Херакъл и Хермес не идвали като туристи. Боговете, както разказва сатирикът Лукиан в диалога си "Роби-бегълци", преследвали избягали роби. Олимпийците обаче не устояли на изкушението да спрат посред полета си и да се насладят на живописната гледка в божествените им крака - на могъщата река Хеброс и на три хълма, "които се издигат като три замъка, гледащи града в подножието им".

Краткото, но красноречиво описание на Лукиан е вероятно резултат от лично посещение и е ценно свидетелство за това как е изглеждал Филипопол в годините на най-големия си разцвет. Лукиан (125-180) посетил града през 165-166 г., малко преди голямата промяна във филипополския пейзаж - построяването на голямата крепостна стена, която от 172 г. нататък охранявала града в равнината.

Градовете са като живите организми. В добри времена растат, а в периодите на стагнация се смаляват и се свиват в ядрата си, докато някога процъфтявалата периферия запустява. Филипопол не е изключение.

Още преди римското управление, градът бил изоставил сигурността на трите хълма и се бил разпрострял в низината. Одриските царе не щадяли средства, за да превърнат Филипопол в образцов град и построили голяма агора и мрежа от планирани улици около нея.